Обиколил съм много манастири в България, но посещението на Клисурския манастир ми остави незабравими приятни спомени. След като пренощувах една нощ в манастира сутринта имах усещане, че може би така изглеждат райските градини.  
   През м.август 2009 направих кратко пътуване из Сверозападна България. Денят беше много горещ - над 35гр. Тръгнахме сутринта от гр.Плевен през Горни Дъбник, Мизия, Кнежа, Бяла Слатина, Борован, Криводол, път Е79, Монтана до Белоградчик.

   Белоградчишките скали - за тях е изписано толкова много, но винаги  може да се види нещо ново.



   От Белоградчик до пещера Магурата


и Рабишкото езеро. И там имало "чудовище" като в Лох Нес разказвт продавачите на сергии. Стара легенда за мистично чудовище, което живее на дъното на Рабишкото езеро, можело да превърне мястото в туристически хит. Това е най-голямото тектонско езеро в България и е на около 4 млн. години. Легендата за чудовището в него се предава от почти 2 века, когато местни видели огромно животно да се показва от водите му. И до днес много хора вярват в съществуването му
  От Рабишкото езеро през Подгоре до с. Раковица. По пътищата между селата почти няма движение. В Раковица видях за първи път стара фамилна къща.

   Близо до Раковица по пътя за гр. Кула с малко отклонение се стига до Раковишкия манастир "Св. Троица|".



 оглеждайки вратата попитахме една жена може би домакин дали е отворен манастира и тя с доста сърдит глас ни каза "Не знаете ли, че манастир не се затваря". Манастирчето е много добре поддържано и с много хубава градина.
   След Освобождението, в памет на загиналите във въстаниетопрез 1850г, е построена нова църква с долепена до западната й страна висока камбанария.

   До новата църква в задната част на двора се намира старата и много добре запазена църква от 12-14 век.

тя се охранява от един огромен жабок.


След разходко край Дунав във Видин се върнахме по Е79 към Монтана от там през Берковица по пътя за Вършец се отклонихме към манастира. Не знам как съм намерил пътя защото след Берковица започна един проливен дъжд и видимост на пътя до 30 м. На другия ден видях, че разклона за манастира е до един рибарник с много приятно заведение. Пред манастирската врата с паркирането пред входа дъждът спря.


   След като се настанихме токът спря и вечеряхме на свещи в магерницата с нещо приготвено на газов котлон. Стаите са много хубави, но без телевизия - все пак е манастир, но на стената има икона.
  












старата църква на манастира

"хотелската" част на манастира



за цялата тази красота се грижи само една жена




задния двор на манастира, която се оформяше в момента



новата църква строена през 1938 г.

не са пропуснати детайлите при оформяне на градинарта








   След пътуване при температури над 35 грдуса, охлаждащ  проливен дъжд, пренощуване в една спокойна обстановка,  при събуждане красивият изглед на берковския Балкан, красива манастирска градина, многото цветя по чардаците, чуруликането на птичките и за фон на всичко това чуваш сутришната служба на монахините имах усещане, че може би така изглеждат райските градини.